Една секунда. (началото)

 И ето, поредната щастлива поредица от събития ме доведе до един не чак толкова щастлив момент от моя живот. Момент, изплетен от мрежа от колебания, страх и нерешителност - три качества далеч неприсъщи за мен. Момент, градящ се върху нестабилните основи на една реплика, на едно действие. Момент, след който, или ще се чувствам съсипан и разочарован за пореден път, или целият ми живот може би ще поеме по нов, по-добър път.

Едно е сигурно. След този момент всичко ще се промени.

Не е ли забавно? Как една секунда променя всичко след себе си. Как прави всичко преди себе си от толкова значещо-толкова незначително или напротив, осмисля всичко. После как да не се колебая? Та кой обича промените? Като мога да загубя толкова много за толкова кратко време.

 Странното е, че съм може би най-хазартната личност, която познавм и все пак не мога да поема този риск просто така. Това е същият този момент, който прави всичко след себе си различно - било то за добро или не. Повратен момент биха го нарекли някои. А и няма да сбъркат. Знам, че трябва да се боря за нещо щом го искам толкова силно, но не мога да понеса мисълта, че мога да направя всичко по силите си само за да загубя нещо толкова ценно и то просто за секунда.

 И ето ме, на същата тази гара, същите автобуси, същите влакове. Същият път. И сякаш за всичкото това време, след всичките тези "повратни моменти" нищо не се е променило. Седя си на може би същия стол, също толкова тъжен, записващ никому интересуващите ги мои мисли в същия този тефтер. Отново изправен пред избор. И всичко това в ръцете на някаква си секунда.

 Как нещо толкова малко може да притежава толкова голяма сила?  И после ако някой може да ми обясни как може да вярва в нещо толкова абсурдно като съдбата. При положение, че целият ти живот се определя от някакви си секунди и от решения взети толкова бързо, че ако факторът време играеше някаква роля във важността им, то изборът на обяд би изглеждал далеч по-значим.

 Интересното е, че мога да се върна до събития отпреди десет и повече години, довеждащи до точно този момент, сякаш подреждащи е перфектно един след друг, за да ми поставят със злобна усмивка, като на поднос този избор, с който така лесно мога да пренебрегна всичко случило се досега. И това .. само за секунда.