Miss Impossible

Миришеш ми на прясно окосена трева,
на изгорена кибритена клечка,
носиш ми спомени, каквито носи любовта,
толкова неземна и едновременно човечна.

Размяташ ме между вселени,
губиш ме във вечности и време,
разкриваш ми еднаквост чрез промени,
събуждайки у мен това, що вечно дреме.

С първите си думи разкриваш ми света,
смях, сълзи, лирични полети в нощта и песни,
и изчезваш бързо, както си дошла,
оставяйки ме с едничкия въпрос :
-Къде си?

Беззаглавно

И когато падне нощта,
когато побегна лудо през бури,
през полета от ръж, през пясък и снежни пътеки,
знам по-добре от всякога, че съм жив.

Когато навън цари непрогледен мрак,
когато ехото отеква по-силно, отколкото в празнината на душата ти,
аз ще продължавам да бягам с всички сили,
защото огънят и звездите в мен ще ме поддържат вечно жив.

И всеки може да ви напише,
дори да ви изримува текст подобен,
но аз няма...
Защото се чувствам свободен.

Безпорядъчно

Първо малко вино....

само още една чаша.

И чашата се превръща в бутилка, 

а бутилката в мисли,

и ето , че мислите придобиват форма, цвят,
бягат наляво-надясно из стаята,
а аз им се моля да спрат, защото ми се вие свят.
Ето ги и демоните,
ето я и нея,
и всичко се блъска някак хаотично,
а аз не мога да спра да пълня чашата.
Ето я и нея,
самата грация, безпорядък обсипан с черен прах.
Но първо малко вино.
Каза, че довечера ще е облечена в нещо полупрозрачно,
а аз си мислех само как другите ще я гледат.
Ще я гледат, но няма да я имат.
И бях ядосан.
И бях щастлив.

В облаците

Еди си колко годишен . Месторабота – някаква си.  Не особено забавен. Не особено висок и никак красив. Абе общо взето – материал за женене. Кандидатките се избиват, за да стигнат до мен. Направо война. Само дето явно живи..не останаха . И сам войнът е войн и тем подобни глупости.

Малкото хора, които се навъртат около мен, или са влезли по погрешка в обкръжението ми, или са предостатъчно тъпи, за да не могат да намерят изхода. Смятат ме за дълбоко уравновесен, интелигентен, спокоен, ОСОБЕНО ЗАБАВЕН, ОСОБЕНО ВИСОК и крайно красив. С вмятането на последните три става прекалено ясен абсурдизмът и на първите.

Дълбоко уравновесен?  Нека го обясня така.. единствения равновес , който може да се наблюдава в мен е между постоянен махмурлук и гняв, които са в толкова големи количества, че просто ми падат от джобовете и през ушите докато си вървя по улицата. Никакъв „равновес“ не виждам, камо ли след втората бутилка вино. Най-често ми се случва да виждам пода рано сутрин и дотам. И то от толкова близко, че едвам фокусирам. Просто кафяво. Мъгляво кафяво. На кой не му се иска да започне деня си така.

Ъмм, интелигентен? Книгата, която държа в ръце и сменям през ден е чисто и просто за заблуда на противника.. Колкото да не ме занимават. Често в тези моменти съм толкова безбожно пиян, че ми трябва истинска мъдрост , за да подредя буквите, които НЕЗНАЙНО защо се въртят в кръг. Виното няма общо. Реално не съм алкохолик. А знаете ли какво прочетох онзи ден? „ Най-често срещаният проблем при алкохолизма е отричането на проблема.“ Глупости.

 Та...както сами се досещате не пращя от интелект. Макар от време на време да чувам някакво пращене в ушите , но надали ще е от това. Според мен цялата ми интелигентност се е изпарила някъде измежду третото и четвъртото пукане на главата ми. Може и пращенето тогава да се е появило..казва ли ти някой.

А, да .. похвалих ли се? Взех си хипер енергична котка, да ме развеселява. Отегчих я. Дали не съм ОСОБЕНО ЗАБАВЕН? Може да я питате нея, макар че ветеринарят и предписа някакви антидепресанти и сега не говори много-много.

Баща ми не е особено горд с мен и постиженията ми , майка ми искала да ме върне обратно  по щъркела , който ме е донесъл. Всеки ден я слушам как се оплаква , че не са и били предложили наложен платеж. Ами в крайна сметка..шанс.. каквото  - такова. Понякога и от най-вкусните шоколадови яйца се падат пъзели. Не можем да си блъскаме главите за всичко, което не е наред. Може, но аз съм повече от нагледен пример какво става след това.

Не знам другите хора за какво си мислят, докато нямат какво да правят, но в моята глава се въртят идеи и въпроси, които ме е страх да споделям с останалите. Защо глезенът се казва „глезен“? Как слепите хора разбират , че трябва да си свалят мартениците? Защо няма планове само с есемеси за глухонемите? Защо се казва късоглед, а не близкоглед? Защо слонове, а не слоне? Ако спиш с мъж , който си е сменил пола и визията, и го знаеш, гей ли си?  Огроооомен интелект. Поглеждам в огледалото и виждам следващия Айнщайн.  Явно и жените това виждат, защото аз приятелка съм нямал от...може би откакто си пукнах главата за трети път? А бях на девет тогава. Случват се такива недоразумения. Ходи го обяснявай това на вашите обаче.  Не е като да не съм опитвал де. В четвърти клас, в час по рисуване ни казаха да рисуваме слонЕ, а мен ми беше неудобно да си призная , че не мога и си бърках цял час в носа. Буквално. Цял. Час. В носа. Та... после се прибрах разплакан в нас и признах пред баща ми – „ Тате, май съм тъпоч“ . Видях сълзи на гордост в очите му. Първото ми и последното ми самоосъзнаване. Казват , че същинското такова идвало между 20 и 30 годишна възраст, а аз още си го чакам моето. 

Дотогава ще гледам да се задоволявам с работата, която ненавиждам, с хората, които не понасям, и с двете, или в месеците, в които нямам пари за вино – трите написани истории, които се опитвам да пробутам в някой вестник или списание, колкото да преживявам. Ако можеха да ми плащат във вино – най-добре. Магазинът е на майната си , а навън е зверски студ. Карам я на кренвирши , а в добрите месеци – био кренвирши. Може би са от смелени крака на щастливи и свободноживеещи кокошки. Размер L.

От време на време сядам да напиша нещо и се мисля за следващия Буковски, а като изтрезнея и го прочета, не може да не ми мине през главата – „Ех, мамка му, това не трябваше да го правя“ . За Буковски трябва акъл. Трябват преживявания. А моят интелект, вече го установихме къде се е изгубил. Преживяванията ми започват и  приключват с реенето в облаците всеки ден.

Колко е тъжен фактът , че най-интересните ми моменти от живота са тези , в които сънувам? Цял нов свят оживява в рамките на стая 3 на 5 метра. Не.  Оживява в главата ми. В рамките на тази празна, лишена от мисли и по-напукана от петите на стара баба глава. Ако се погледнат нещата от този ъгъл, само акълът ме дели от следващия Буковски.

Може би като си дочакам същинското самоосъзнаване ще сляза на земята. Надявам се, че не . 

Златната маска

Пияница.  Не. Трием го това.. Алкохолик. Така.. колекционер на психични отклонения. Добре.. Антисоциален тип. Мхммм...друго, друго.. ? А, да... хейтър, непукист, инат, всезнайко. За CV питахте, нали? А, не? Маските..да , да .

Както в живота на всеки истински мъж, така ДОРИ и в моя се е случвало веднъж..добре де, няколко пъти, да изпадна до такава степен в отчаяние, че да зарежа всичко антисоциално в мен и да се опитам да направя контакт със създание от женския пол. Дали защото наричам жените по този начин или защото съм социално неадекватен и чакам супермодел да ми почука на вратата, търсейки утеха в нехилитните ми ръце, абе..нещо ми куца в любовния живот. И „куца“ не точно като доктор Хаус, а по-скоро като поставянето му на диагноза до 29тата минута на епизода. Абе положението е страшно.

Но хайде по същество. 12ти февруари е. Вечер. Излизам с ясната мисъл, че ако днес някоя не ми върже...то няма кога. Скоро наближава Свети Валентин, а никой не иска да изглежда толкова жалък, че да си хваща валентинка или валентин на 13ти. Перфектното време. Е, окей, мааааалко е студено, малко имам замръзнало вино около устата и съвсем още пък по-малко ме интересува този факт. Ако ще стане нещо, ще стане. Тоест надали, но трябва пък да се пробва. Замисляли ли сте се къде подяволите може да се запознаете със свястно момиче или момче? Дискотека? Не, мерси. Веднъж пробвах. След около 10 минути повтаряне на:

-ЗДРАВЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЙ !

*повдигане на рамене и жест тип „Кво?“ *

- КАЗАХ ЗДРАСТИИИИИИ !

- КАКВО СИ КАЗАААЛ??

- КАКВО СЪМ КАКВОООО?

разбрах, че не това е мястото, на което ще се запозная с бъдещата си съпруга, особено след като в картинката са включени фактори като недотам замръзнали водки, вина и хм..какво ли още не около, този път, нейната уста и походката ѝ тип- Джак Спароу. Така...какво остава? Бар? Последният път, когато влязох в бар, беше пълно с мъже, толкова заблудени, колкото и мен. След поредното отваряне на входната врата и поредното посещение от поредния заблуден, мъжете в бара странно се сплотяват и започват да си разказват тъжни истории за барове на по бира, което някак не влияе добре на антисоциализма ми.

Нека разясня нещо...дали поради нечестото ми общуване с хора, алкохолизма ми или..абе, чели сте ми CV-то вече..думите рядко ми идват така бързо, както би ми се искало. Това директно отхвърля възможността за запознаване на улицата или в парк, или където и да е, включващо бързо измисляне на реплика. Последния път бутнах едно момиче вървящо пред мен по рамото, но не тип – извинявай-колко-е-часа?, а тип – спаринг.. нали знаете – 50% от силата си вложих в това бутане. След като си събра нещата от земята, ме изгледа въпросително. Викам си: Ето, това е моят момент! Вярно, не и помогнах да си вземе изпопадалите работи , но к‘во пък, спря се. Сега с теми за времето ли да почна..? Бях гледал прогнозата. Неподготвен не излизам. Да я питам как се казва ли? Ама аз първи ли да кажа как ми е името? И в един момент се усещам , че това си го мисля в продължение на около 10 минути. То се е съмнало вече, Великден е минал, Коледа също..бе страшна работа. По страшното е ако ми видите замисления поглед. Гледам като  бебе, насрало се за пръв път - мигове на потрес, почуда и на моменти - дори гордост от себе си преминават по лицето ми, повтаряйки се през трисекунден интервал. И това в рамките на няколко минути. Представете си гледката.

 Остава градският транспорт. Хем имам време за размисъл след като си набележа целта, хем ако не е в 94 или 280, можем и да се чуем като хората. Избрах си метрото като идеален превоз. От Сердика до Г.М. Димитров все ще имам време да се престраша. А и все млади хора. Е, тук-таме има някоя бабичка с торба на Била или Кауфланд пълна със специално подбрана за пиковия час селекция от чесън, разтекли се консерви копърка, праз лук и всякакви сирена – от миризливите естествено. На мен обаче ми е все тая. Отдавна живея в София, всички обонятелни рецептори отдавна са ми измрели. Дори повече и от на кореняк софиянците, защото все пак имам път към гарата от време на време. Набелязвам целта – слабо, високо момиче с къдраво-черна коса. С черно-къдрава коса? Забравих как се казва..много съм пиян..честно.

В днешно време още с приближаването е ясно дали ще стане или няма да стане. Толкова е ясно, че ако видиш, че няма да стане , можеш просто да подминеш човека и да се правиш, че отиваш нанякъде другаде. Мъча се да не забравям, че съм в метро и място за подобни грешки няма. Запътвам се към нея и .. дали от виното, не знам, но чак в последната секунда аз разбирам , че просто нямам никакъв шанс. Изведнъж, сякаш от нищото изскача ръка около кръста и...абе ръка ли е ? Бая е дебело за ръка..май е крак..проследявам нагоре..бицепс, още един бицепс?, рамо,гола глава..ясно. Естествено, явно врат не му е нужен.

 Казвам си „ карай“ и продължавам напред, сякаш това никога не се е случвало и голото му чело никога не бе отразявало сълзата в окото ми, пропила последната надежда на 12ти февруари.

- Хей.

Буквално заговорих първото срещнато момиче. Е, вярно, може би щеше да бие този пич на канадска, но хора...казвам ви, положението е страшно. Дори в Атакама не е такава суша. Леглото ми не е попивало аромата на женски парфюм от .. абе , няма значение..мирише на бира и то от доста време.

Последва махане на едната слушалка, после на другата, спиране на чалга ритмите и всичко това със странно очакваща усмивка.

- Моля? Не Ви чух?

*Моля? Кой казва моля за Бога? А и не са се обръщали към мен с Ви от .. никога?*

 Но всички знаем, че света на срещите, на влюбванията и на запознанствата е един голям бал с маски и нищо повече. Всеки слага златната си маска и се прави на това, което другите искат да видят. Един безкраен Хелоуийн. Тъпото е, че на някои хора, както на въпросното момиче например, адски много им прозират маските. Все едно са си пъхнали главите в надут кондом. Но какво да се прави... Атакама ХОРА, АТАКАМА. Играта е игра, за да се играе и такива ми ти глупости.

- Казах, че си много красива.

* А.., как го измислих само?! Не „бидон“, не „отвратителна“, КРАСИВА ! *

- Наистина ли?

* Не, подяволите, не си ли си виждала отражението във витрините на Мак Доналдс? *

- Абсолютно.

Усмихна се . А и как няма. Истинските предложения за нея щяха да завалят чак утре. Аз на практика съм и първият от .. от предния 13ти февруари насам.

След бързо обсъждане на интереси, главно от нейна страна, разбрах, че обича да ходи на фитнес всеки ден, пие диетична кола, слуша само качествена музика, живее до о̀рлов мост, мрази хора, които говорят неправилно и обожава футбол. Аз пък не успях да покажа психичните си отклонения, което е прогрес. Искал ли съм да излезем утре.

-Ами не.

И слязох. Само дето не слязох, защото „ Внимание вратите се затварят“ нещо ми беше убягнало и се затворих барабар с тях. Единият ми кец се беше заклещил между вече почти затворените врати, на които изобщо не бях обърнал внимание. Замислих се, че това е определено по-добрата алтернатива пред другата възможност – да си бях заклещил свободния край на презрамката на празната ми чанта, с която се преструвах на ученолюбив студент. Сега поне все още бях от правилната страна на вратата. Ентусиазмът ми бързо стихна щом видях разплаканото „леко закръглено“ момиче, което ме гледаше мълчаливо, каквото впрочем правеше и останалата част от вагона, която естествено чу "екзистенциалния" ни разговор, но за разлика от нея поне не хлипаше. Някъде измежду тези пет минути неудобство и петте последвали, в които тотално не ми пукаше, за разлика от всички тези хора, които ПРОДЪЛЖАВАХА да ме гледат настойчиво, осъзнах абсолютния абсурдизъм на двуличността. За пръв път се бях отвратил от нечия маска. При това златна. В интерес на истината никога не съм харесвал златото, така че да си ме гледат всички колкото си искат. Колкото и да е суха Атакама, аз си нося шише с вода. Все пак и от виното се дехидратира човек. А и тази раница за какво ми е иначе.

Ей, заклевам се, писна ми от маски... Ама всякакви. Писна ми от фон дьо мон дьо тени с по сто вида разцветки, от жени, приличащи на онези безизразни хора-статуи по центъра, мъчещи се да припечелят някой лев. Писна ми от високи токчета и от мъже с изскубани – тип – вечно-очудени вежди с буркани анаболи вместо бицепси и отделни бицепси над тях, от хора без вратове, прегърнали маскирани момичета и тем подобни. Следващия път, като някое не толкова идеално слабо момиче ме покани на среща в ресторант за бързо хранене и ми каже, че и тя си има проблеми, обаче от толкова водка вече не ги помни, аз пък ще и кажа:

- Перфектна си.

И този път поне ще го мисля.

Пък дано ми почука някога на вратата.. Знае ли човек?