сряда, 11 март 2015 г.

Беззаглавно

И когато падне нощта,
когато побегна лудо през бури,
през полета от ръж, през пясък и снежни пътеки,
знам по-добре от всякога, че съм жив.

Когато навън цари непрогледен мрак,
когато ехото отеква по-силно, отколкото в празнината на душата ти,
аз ще продължавам да бягам с всички сили,
защото огънят и звездите в мен ще ме поддържат вечно жив.

И всеки може да ви напише,
дори да ви изримува текст подобен,
но аз няма...
Защото се чувствам свободен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар