В облаците

Еди си колко годишен . Месторабота – някаква си.  Не особено забавен. Не особено висок и никак красив. Абе общо взето – материал за женене. Кандидатките се избиват, за да стигнат до мен. Направо война. Само дето явно живи..не останаха . И сам войнът е войн и тем подобни глупости.

Малкото хора, които се навъртат около мен, или са влезли по погрешка в обкръжението ми, или са предостатъчно тъпи, за да не могат да намерят изхода. Смятат ме за дълбоко уравновесен, интелигентен, спокоен, ОСОБЕНО ЗАБАВЕН, ОСОБЕНО ВИСОК и крайно красив. С вмятането на последните три става прекалено ясен абсурдизмът и на първите.

Дълбоко уравновесен?  Нека го обясня така.. единствения равновес , който може да се наблюдава в мен е между постоянен махмурлук и гняв, които са в толкова големи количества, че просто ми падат от джобовете и през ушите докато си вървя по улицата. Никакъв „равновес“ не виждам, камо ли след втората бутилка вино. Най-често ми се случва да виждам пода рано сутрин и дотам. И то от толкова близко, че едвам фокусирам. Просто кафяво. Мъгляво кафяво. На кой не му се иска да започне деня си така.

Ъмм, интелигентен? Книгата, която държа в ръце и сменям през ден е чисто и просто за заблуда на противника.. Колкото да не ме занимават. Често в тези моменти съм толкова безбожно пиян, че ми трябва истинска мъдрост , за да подредя буквите, които НЕЗНАЙНО защо се въртят в кръг. Виното няма общо. Реално не съм алкохолик. А знаете ли какво прочетох онзи ден? „ Най-често срещаният проблем при алкохолизма е отричането на проблема.“ Глупости.

 Та...както сами се досещате не пращя от интелект. Макар от време на време да чувам някакво пращене в ушите , но надали ще е от това. Според мен цялата ми интелигентност се е изпарила някъде измежду третото и четвъртото пукане на главата ми. Може и пращенето тогава да се е появило..казва ли ти някой.

А, да .. похвалих ли се? Взех си хипер енергична котка, да ме развеселява. Отегчих я. Дали не съм ОСОБЕНО ЗАБАВЕН? Може да я питате нея, макар че ветеринарят и предписа някакви антидепресанти и сега не говори много-много.

Баща ми не е особено горд с мен и постиженията ми , майка ми искала да ме върне обратно  по щъркела , който ме е донесъл. Всеки ден я слушам как се оплаква , че не са и били предложили наложен платеж. Ами в крайна сметка..шанс.. каквото  - такова. Понякога и от най-вкусните шоколадови яйца се падат пъзели. Не можем да си блъскаме главите за всичко, което не е наред. Може, но аз съм повече от нагледен пример какво става след това.

Не знам другите хора за какво си мислят, докато нямат какво да правят, но в моята глава се въртят идеи и въпроси, които ме е страх да споделям с останалите. Защо глезенът се казва „глезен“? Как слепите хора разбират , че трябва да си свалят мартениците? Защо няма планове само с есемеси за глухонемите? Защо се казва късоглед, а не близкоглед? Защо слонове, а не слоне? Ако спиш с мъж , който си е сменил пола и визията, и го знаеш, гей ли си?  Огроооомен интелект. Поглеждам в огледалото и виждам следващия Айнщайн.  Явно и жените това виждат, защото аз приятелка съм нямал от...може би откакто си пукнах главата за трети път? А бях на девет тогава. Случват се такива недоразумения. Ходи го обяснявай това на вашите обаче.  Не е като да не съм опитвал де. В четвърти клас, в час по рисуване ни казаха да рисуваме слонЕ, а мен ми беше неудобно да си призная , че не мога и си бърках цял час в носа. Буквално. Цял. Час. В носа. Та... после се прибрах разплакан в нас и признах пред баща ми – „ Тате, май съм тъпоч“ . Видях сълзи на гордост в очите му. Първото ми и последното ми самоосъзнаване. Казват , че същинското такова идвало между 20 и 30 годишна възраст, а аз още си го чакам моето. 

Дотогава ще гледам да се задоволявам с работата, която ненавиждам, с хората, които не понасям, и с двете, или в месеците, в които нямам пари за вино – трите написани истории, които се опитвам да пробутам в някой вестник или списание, колкото да преживявам. Ако можеха да ми плащат във вино – най-добре. Магазинът е на майната си , а навън е зверски студ. Карам я на кренвирши , а в добрите месеци – био кренвирши. Може би са от смелени крака на щастливи и свободноживеещи кокошки. Размер L.

От време на време сядам да напиша нещо и се мисля за следващия Буковски, а като изтрезнея и го прочета, не може да не ми мине през главата – „Ех, мамка му, това не трябваше да го правя“ . За Буковски трябва акъл. Трябват преживявания. А моят интелект, вече го установихме къде се е изгубил. Преживяванията ми започват и  приключват с реенето в облаците всеки ден.

Колко е тъжен фактът , че най-интересните ми моменти от живота са тези , в които сънувам? Цял нов свят оживява в рамките на стая 3 на 5 метра. Не.  Оживява в главата ми. В рамките на тази празна, лишена от мисли и по-напукана от петите на стара баба глава. Ако се погледнат нещата от този ъгъл, само акълът ме дели от следващия Буковски.

Може би като си дочакам същинското самоосъзнаване ще сляза на земята. Надявам се, че не .