Миришеш ми на прясно окосена трева,
на изгорена кибритена клечка,
носиш ми спомени, каквито носи любовта,
толкова неземна и едновременно човечна.
Размяташ ме между вселени,
губиш ме във вечности и време,
разкриваш ми еднаквост чрез промени,
събуждайки у мен това, що вечно дреме.
С първите си думи разкриваш ми света,
смях, сълзи, лирични полети в нощта и песни,
и изчезваш бързо, както си дошла,
оставяйки ме с едничкия въпрос :
-Къде си?
Няма коментари:
Публикуване на коментар