Безпорядъчно

Първо малко вино....

само още една чаша.

И чашата се превръща в бутилка, 

а бутилката в мисли,

и ето , че мислите придобиват форма, цвят,
бягат наляво-надясно из стаята,
а аз им се моля да спрат, защото ми се вие свят.
Ето ги и демоните,
ето я и нея,
и всичко се блъска някак хаотично,
а аз не мога да спра да пълня чашата.
Ето я и нея,
самата грация, безпорядък обсипан с черен прах.
Но първо малко вино.
Каза, че довечера ще е облечена в нещо полупрозрачно,
а аз си мислех само как другите ще я гледат.
Ще я гледат, но няма да я имат.
И бях ядосан.
И бях щастлив.