Ако трябваше да направя списък с всички момичета минали през живота ми, то нейното име щеше да е подчертано,задебелено, наклонено и с главни букви. Подчертано, ама така..яко подчертано..с прави, криви, още-по криви и всякакви линии, всяка буква щеше да е наклонена в своя собствена равнина и посока, а името и щеше да е толкова задебелено и с такива главни букви, че дори да излиза от страницата.
Миришеш ми на прясно окосена трева,
на изгорена кибритена клечка,
носиш ми спомени, каквито носи любовта,
толкова неземна и едновременно човечна.
Размяташ ме между вселени,
губиш ме във вечности и време,
разкриваш ми еднаквост чрез промени,
събуждайки у мен това, що вечно дреме.
С първите си думи разкриваш ми света,
смях, сълзи, лирични полети в нощта и песни,
и изчезваш бързо, както си дошла,
оставяйки ме с едничкия въпрос : -Къде си?
Най - болезнен е звукът от падналата маска.
Няма коментари:
Публикуване на коментар